|
НАЧАЛО · МНЕНИЕТО · ОНЛАЙН · РЕСУРСИ · ПРОТЕСТ · ВЪЗРАЖЕНИЕ · ПОДПИСКА · ЛИЧНИ ИСТОРИИ · ЗА НАС |
|
НЕ на съседската намеса в личния живот! |
|
КАМПАНИЯТА НИ УСПЯ!!! Благодарим на всички, които ни подкрепиха! |
|
Борим се срещу нарушаването на човешките права, неприкосновеността на частната собственост и опитите на държавата да бяга от отговорност, когато не може да се справи с даден проблем. Организираме кампания срещу Чл.6, ал.1, т.6 и Чл.11, ал.1, т.10, буква "л" от приетия на второ гласуване в Комисия по правните въпроси
|
|
...
Правомощия на общото събрание
|
|
МНЕНИЕТО НИ |
|
ПРОТЕСТЪТ |
|
ВЪЗРАЖЕНИЕТО до институциите |
|
ПОДПИСКАТА |
|
ЛИЧНИ ИСТОРИИ ' Веднага щом се сдобих с куче звъннах в общината ("Сердика") да се поинтересувам от процедурите. Не можеха да ме разберат. Две седмици звънях и ме прехвърляха, докато аз задочно ги обучавах по телефона, какви са наредбите, какво трябва да направя, само да ми кажат към кого да се обърна. Накрая сполучих - накарах ги да се разровят, да попрочетат и да ми повярват. Годината беше 2005-та. Упътиха ме и отидох до съответното гише. Да, но отново започна разхождане между отделите и етажите. След няколко часа успях да подам декларация. След две седмици успях да се сдобия и с някакво листче, което да подам в регионалната ветеринарно... От там ми дадоха медальонче, което се разлепи след няколко дена на врата на кучето. До тук добре. На следващата година се появи данък - платихме го.После пък си кастрирах кучето - айде пак в общината да заявя, че няма да се водя нередовен данъкоплатец, а по закон вече няма да плащам.Всеки контакт с общината води до неколкодневни телефонни обаждания, прехвърляния, нови декларации и неразбория от страна на чиновниците, които наред с моите близки ме смятат за луда. Идва ред на разходките: КЪДЕ да разхождам кучето си - изпод всяка кола, ъгъл, мазе, сергия, строеж, паркинг, вход изскачат пумияри и яростно нападат... Къде са им паспортите с редовните ваксини и обезпаразитяващи? Кой им е собственика, отговорен, че са пуснати без повод и дори нападат, къде им се плащат данъците? ... Като се качим в градския транспорт, слагам на кучето намордник и то тихо сяда на пода, между крака и сакове. Дупча му биле, както и на мен, нося му паспорта, макар никой контрольор да няма ветеринарно образование, че да разбере написаното вътре. Нося копие от декларацията от общината, разрешителното от кмета, квитанция за платен данък. Кучето има и чип. За какво ли е? Някъде, някой дали ще го разчете? Но вече не може да се возим, нито в града до някой парк или до Витоша, нито на село с влак, нито до близката градинка, където, разбира се, е забранено. О - сега не може и в къщи да си стоим, според новия закон, ако на някой съсед съм му крива и иска да надзърне зад ключалката имам ли си кученце, че да ми забрани. Но пък от данък пумияр той е освободен, нали не е декларирал че изсипва манджа, кокали и буламач през балкона си, за да кани околните пумияри на обяд. Аз плащам за това! Е остава ми само: ХАХАХАХАХАХАХАХАХА... Други думи разсъдъка ми не намира. ' Дияна, София |
|
КОИ СМЕ НИЕ |